В днешни дни се извършва преосмисляне на традиционните ценности, човешкото общество се движи по ръба на превала и всеки момент границата, от която няма връщане назад ще бъде премината. Живеем във времена на фундаментални промени и е необходимо да настроим светогледа си във духа на времето. Националните общности преживяват процес на ново културно-историческо самоопределение, изграждат се нови идентичности или се връщат и затвърждават стари. Никой не би трябвало да остане равнодушен към тези процеси, понеже те ще засегнат всички хора на планетата без изключение. Главен момент от процеса на преосмисляне и преработка на ценности се явява разбирането на културно-историческите специфики на общността, в която човек живее. Най-често това е национална общност, но и отвъд нацията, като цел на свръхнационална идентификация съществуват общности, които могат да послужат като обект за формиране на нови идентичности. Затова мотивирайки се със тезата на британският историк А. Тойнби за липсата на самодостатъчност на нацията, за да се разбере националното, аз изкам да започна изграждането на една теза, която да послужи за нов поглед към националното на Балканите.

Във разговорната реч, а и в медиите се среща един израз, върху който искам да обърна особенно внимание. Става дума за словосъчетанието Балкански дух, по-подобие на български дух или европейски дух и т.н. Въпреки че словосъчетанието "Балкански дух", не е широко разпространено и употребявано в разговорната реч сред българите. А и не съществува и като проблем за науката. Може да срещнем неговата употреба в езика. Но какво съдържание му предават тези, които го използват. Този израз подобно на повечето словосъчетания в тези среди няма ясна дефиниция и формулировка, той битува със размиващи се смислови характеристики. Той е неясен и многозначен. Основно се употребява в две насоки буквално със значението планински дух, където често се съпровожда от прилагателните чист и свободолюбив или във връзка със балканската култура. И все пак аз смятам, че потенциала, който този израз носи е много голям, а съдържанието му е дълбоко и заслужава да бъде изяснено. В тази статия ще се опитам да разработя понятието Балкански дух с неговите основни характеристики.

За да вникнем по-добре в понятието, което въвеждам, можем да направим аналогия с едно друго понятие от немската философия. По мое виждане идеята за балкански дух стои много близо до понятието „Народен или Национален дух”, което въвежда Хердер и което след това е развито от Георг Хегел, Volksgeist както е на немски, става ключово понятие в идеалистическата немска философия от епохата на Романтизмът. Това е периодът, в който се оформя идеологията на национализмът и обществената атмосфера е силно наситена от присъствието на националната идея, която въздейства на всички слоеве на обществото.

Понятието Национален дух навлиза в науката и философията от спонтанно и естествено появилите се сред интелектуалните среди и дипломацията в Европа опити да се откриват и сравняват националните характери на различни народи. Това води до появата на термина първуначално у фреснките просветители Волтер и Монтескьо. Така под влиянието на Монтескьо Фридрих Карл фон Мозер издал малка книжка със заглавие „За немският национален дух”. Така се стига до учението на Хердер за „националният дух”, като част от неговата цялостна историософска концепция, с което Хердер пръв развива задълбочено идеята за „народният дух”. В своето учение Хердер от една страна продължава рационалистичната линия на Просвещението, а от друга дава първите признаци на романтичното светоусещане с характерните му интереси по тайственото и ирационалното, описвайки народният дух, като ирационална и таинствена стихия. Именно на този дух излизащ из тъмните народни недра според Хердер е съдено да породи цялото своеобразия на нацията. По-късно същата идея се подема от Германската историческа школа в правото, особено от Карл Савини, но там идеята за народният дух приема твърде тесни рамки, ограничавайки всеки един народ в собствените му граници и не допускайки възможност за наднационални връзки и цели.

У Хегел Националният дух представлява проекция на Абсолютният дух в конкретни геогравско-исторически условия. Водейки борба един с друг отделните национални духове, придвижват диалектически историята напред към прогреса, водейки до все по пълната изява на Световният или Абсолютен дух. Емпирическият израз на националният дух се явява народа. Националният дух посредством националният характер влияе върху формирането и на индивидуалният характер. Националният дух осъзнава себе си в религията, изкуството, правото, политиката, философията, изобщо проявява се в целият културен и обществен живот стига да се е стигнало до неговото осъзнаване. Въпреки че Хегел смята че не всеки народ осъзнава своят особен национален дух, само историческите народи, на който е писано да играят роля в историята имат съзнанието за своят особен национален дух. Най накрая държавата според Хегел се явява обективно отражение на Националният дух. Това кратко отклонение запознаващо ни с идеята за Националният дух беше направено с цел отново да се подчертае сходството между двете идеи и при двете става дума за понятие описващо някакъв колективен дух, така че в своите тълкувания на понятието Балканкси дух, ние с пълно основание може да се облегнем на теоретичните построения и достижения на немската класическа философия.

Темата към която се обръщаме може да отведе изследователските ни усилия в най-неочаквана посока. Тя носи заряда на мистичното и древното, но същевремено е твърде съвременна и актуална. Предстои ни да говорим за нещо за което не съм сигурен че съществува адекватно научно определение. Но не се съмнявам, че е една от най-значимите теми на нашето съвремие. Смятам че идеята за Балканският дух може да послужи като фундамент на балканската идентичност.

Говорейки за Балкански дух, аз въвеждам едно понятие, с което понякога заменям словосъчетанието Балкански дух, това е понятието Тюмус. Понятието Тюмус - идва от Платон. Според него в човешката душа се състой от три части, той ги нарича ноус, тюмус и псюхе. Ноусът според Платон това е Разумът или най-висшата част. Псюхе от друга страна са ниските страсти в човека. Тюмусът се намира някъде по стредата, това е афективно-волевата част на духа. Намира се в гърдите. В позитивен смисъл думата може да се преведе като мъжество, твърдост, увереност в трудни обстоятелства, съзнание за своята вътрешна сила, способност без страх да се противопоставиш на опасностите. В отрицателен смисъл това е гневливост, необузданост и т.н. Изобщо всички качества присъщи на героите. Другаде се среща упоменаването, че според Платон трите части на душата са разумната, гневливата и неразумната, т.е. подвластната на неразумни страсти. За да изобрази по образно това свое разбиране Платон въвежда известната философема изобразяваща структурата на човешката душа, за колесницата с два коня и колесничар, от двата коня, единият бял и благороден изобразявал Тюмуса, а другия черен и неконтролируем изобразявал Псюхето. Толкова що се отнася до обяснението на понятието, което въвеждам.

И така имаме три възможности при избора на подход към темата за Балканският дух: първо от гледна точка на балканите, т.е. като се започне от Балканите и се достигне до Духа(Абсолютният) и Балканският дух. Това е движение от частното към общото или дедукция. Или обратното чрез индукция, т.е. от общото - Духът, да преминем към частното Балканите и чрез диалектически синтез да достигнем до новото познание за Балканският дух. Има и трети вариант, чрез интуитивно вникване да се подходи направо към Балканският дух. Чрез вникване в балканското изкуство и литература, чрез вслушване в музиката ни, чрез наблюдение и внимателно изучаване, но доверявайки се на шестото ни чувство. По който и път да тръгнем смятам, че целта която преследваме е интригуваща, благородна и заслужаваща познавателните ни усилия. И в крайна сметка независимо от първите два подхода не трябва да се отказваме от възможността по балкански да се доверяваме на интуицията си.

Заслушайте се в една хубава балканска мелодия. В Балканската музика най-чисто и кристално се отразява балканската душа. Слушаш и те обзема една елегичност, мелодията е бавна, дълбока и тежка и добиваш представа за балканският дух, представя ти се образа на Балканите, такива каквито са, истински, непресторени. И нещо, някакво чувство сякаш набъбва в теб, изпълвате със сила, еуфория и с мъка, съчетани в едно парадоксално цяло. То набъбва, набъбва, люлеете, водите на някаде, а ти имаш чувство че сърцето ти ще се пръсне. И то накрая наистина се разтваря в безкрая. Древните гърци са нарекли чувството Катарзис. Когато съпреживяваш изкуството и изкуството те освобождава, прави те чист. Когато слушаш, песента те поглъща, изпълва те желание да се раздадеш до край, да се разтвориш в битието, да се преродиш, да полетиш. Разперваш ръце, люлееш се заедно с мелодията, чувстваш се могъщ, това е нерационално, не логично. Но това са Балканите.

Търсенето и описанието на Балканският дух - Тумусът не е метафизика, и ние не се опитваме да създадем някаква своеобразна митология, това е символ, в който ще влеем балканското съществование, балканската природа. Ще постулираме тази природа като субстанция, и това ни е необходимо, за да изградим върху нея балканската идея и цялата сграда на балканската философия.

Преди да преминем към Тюмуса трябва да се спрем за кратко на закона, Логоса, който управлява балканското битие – Ористта. Балканският логос е термин, който носи значение на същност и закон на балканското битие, Балканският логос това е движещата сила на Балканското битие. Термина логос, който значи слово, мисъл, разум, закон, учение е въведен от Хераклит, с него древния мъдрец се е опитал да противопостави божественото слово като закон на битието, на човешкото слово или мненията на хората, равнозначни на бръщолевене.

Приключвам до тук с обяснение на понятието и минаваме на неговата същност и характеристики. Има няколко качества на Тюмуса, на които искам да се спрем по от близо. Първо това е виждането ми за същността на Тюмуса като полуезически, дионисиев дух от там и неговото епикурейство, бухемата и хедонизмът, които са му присъщи понякога и неговото пантеистично светоусещане. Такова виждане за балкано-българският дух имат и големите български мислители д-р Янко Янев, който говори за дионисиевско начало в българина и народоведът Найден Шейтанов, който казва: „И нашето обоснование на култура и цивилизация, е значи, орфейчно-дионистична мъдрост, творчество, т.е. трагичен титанизъм” Но голямата заслуга на Найден Шейтанов е това, че показа неразриваемата пъпна връв, която свързва Балканите и България. На базата на тази връзка той създаде цяло учение, което кръсти балкано-българският титанизъм.

Хедонистично-дионисиевото начало в балканският дух, може да се проследи и в образа на Алексис Зорба от прословутият едноимен роман на Казандзакис, именно Зорбас според мнението на автора на тази статия е олицетворение, персонификация на балканският дух, така както и нашият бай Ганьо е такава подобна персонификация, не случайно е наречен Балкански,



но за съжаление отбрала само отрицателните характеристики, тъй като е предценяван от една среда на европейзирани българи, разказващи приключенията му, отказващи да приемат балканската си същност и самобитност. За разлика от гръка Казандзакис, който успява да изгради един такъв впечатляващ образ на балканският дух. Но може би именно за това гръцката, а не българската литература се овенчават с Нобелова награда. Поради проявата на този български дух на отрицанието, за който говори Шейтанов. Което ни пречи в толкова много начинаия. Но ето как с няколко думи Никос Казандзакис описва своят герой:

„възхитителен лакомник, пияч, як работник, женкар и скитник. Най-широката душа, най-крепкото тяло, най-свободният вик, който съм срещал през живота си.“

Подобна персонификация на духа може да се види и в общият за южните славяни юнак Крали Марко. Той е един почти общо балкански герой, тъй като е герой във фолклора на българи, сърби, македонци и черно горци.




От дионисиевото начало на балканите произлиза и втората характерна черта у нас това е виталността и първичността на Балканският дух, силата на жизнения порив, наречена от Анри Бергсон - Elan vital, жаждата за живот. Ето какво разбиране срещнахме в статията на Антоанета Алипиева Балкански размишления: „Друг бе казал, че Балканите са буре с барут. Странно се сблъскват историчност и първичност. Логично е да се мисли кое е по-силно: градивното чувство за цивилизация или дивото витално чувство за митологична цикличност и непроменяемост.”

Като тук е мястото да споменем и нашето разбиране, че Животът като понятие има особенно място във светоусещането на балканеца, за което следва да говорим по-късно. В тази връзка е и Третата важна характеристика на тюмуса, неговата ирационалност, в замяна на една органична разумност, в замяна на една цялостна чувствителност, с която балканеца възприема света. Рационализмът не функционира добре в Балканският ум, но с това не искам да отрека проявите му при някой представители на балканската интелигенция. Но като цяло балканеца се доверява на своята Интуитивност, на усета си, така той познава света. Тази характерна ирационалност на българина и балканеца е усетил и философа Янко Янев като за нея той намира странно основание във философията на най-рационалистичният и абсолютизиращ разума философ на запад, а именно Хегел. Важността на интуицията в познавателната способност на балканеца и българина е забелязал и учителят Петър Дънов, най-ценният феномен в балкано-българската духовност. Ето какво казва Константин Златев в своето цялостно изследване на учението на Дънов:

„Учителят П. Дънов оценява високо теорията за интуицията на Анри Бергсон и я приема като основна в своята гносеология (вкл. твърдението, че интуицията е едно от най-важните качества на формиращата се VІ раса).”

Отрицателните страни на тази природа са характерните за балканеца скептицизъм и фатализъм. Нещо което подчертава противоречията в балканската душа.

Ето няколко характеризиращи Тюмуса думи, които са интуитивно достижение на субективната познавателна способност. Един вид опоетизирана научност, помагаща да схванем реалността чрез есеистичното и представяне.

 

Балканския дух е опиянение и лудост, като изпаднал в забрава дервиш той се върти обладан от силата и пълнотата на битието. Той е първичен и суров. Балканската стихия е приземена и груба, като пълноводна река след буря тя се мята в коритото си и не се задоволява да остане в своите граници. Той е жаден за живот. Такава е и етиката на балканеца, такава е жизнената му философия. Балканския дух обаче не е метафизически в класическия смисъл на думата като отвлечено начало, той е първичен, земен дух. В него кипи див, не култивиран живот, това е ръбат, необработен, шарен, цветен живот, при нас всичко оживява в див ритъм. Балканският дух е в основата на нашето съществуване, той е причината за нашите слабости и възможности, за нашите успехи и поражения. Балканският дух ще се развие и еволюира, ние бихме могли да се освободим от свойте слабости и духът ни да достигне първичната си чистота.

Балканският дух е земен дух. Важна етическа и екзистенциална категория е категорията Катарзис в смисъл на очистване и освобождаване на духа от оковите на реалността, след преживените страдания и натрупаният опит. Опитът е единственият път към живата истина. Теорията е тънка нишка, с която нищо не можеш да придобиеш, на която не можеш да се опреш. Само живият екзистенциален опит учи духа. Катарзисът е достъпен само за дълбоките и силни души.

Сега правомерен е и въпросът по какъв начин съм достигнал до виждането си за Тюмуса. Т.е. как ще обоснова своето разбиране за Балканският дух, за да не се окаже то просто плод на една субективна представа и дори просто някакво смътно усещане не намиращо опора в обективната реалност. Откровенно ще призная че до съдържанието, което влагам в понятието за Тюмуса съм достигнал най-вече чрез интуитивно проникновение. Аз обаче се стремя да допълвам и развивам, даденото ми от интуицията, чрез изучаване на формите на културата на балканските народи, като литературата, музиката и научната мисъл. Изучавам проявите на нашият народ и на другите балкански народи. Целта ми е да видя самобитното и оригиналното в нашето битие и от него да извлека философия, която да бъде нашето лице пред света. Така бихме могли да открием смисъла на балканското битие, да разберем какво е нашето призвание, към какво трябва да се стремят нашите общества. Защото ние не бива да живеем безцелно, без идея, без велика цел, която да следваме. Това би могла да бъде нашата балканска идея, част от която е и идеята за Тюмуса.

Тюмуса или Балканския ДУХ е витален, жив, пълнокръвен. Той се отдава цял на живота, изпитва неистова радост от съзнанието че е жив, това е “жажда за живот” която малцина непричасни към нашите балкански земи могат да почувстват и разберат. Да бъдеш жив е нещо повече от това да съществуваш. Животът и Живеенето са ценностни категории. Страданието от друга страна се приема стоически като солта на живота. Понякога нашият дух като Зорбас изпада в лудост и танцува и пее напряко на опасностите, болката и смърта. Защото той е дълбок и тежък. див и необработен, без лустрото на западняка. Неговата жизнена енергия тече в най-дълбоките народни недра и от там черпи силите си. Живота за него е Бог. Суров и справедлив, груб и прост, но мъдър, естествен и неподправен, той е всичко това, но и много повече понеже е дух, дълбок и неизчерпаем, обитаващ и в божествените селения, и в земните низини и недра. Той е широкодушен по славянски мек и любвеобилен, същевременно по български твърд, упорит и подвижен.

Виталността на Тюмуса, това е понятие въведено от философа Бергсон. То е аналогично на понятието воля, което е основно понятие във философията на Шопенхауер, както и за цяло философско течение, което произтича от философската традиция създадена от Шопенхауер волунтаризъм, много близка с ницшеанството. Виталността е основната характеристика на балканската душа. Тя е синтез на езическа енергия и християнска упоритост, постоянство и наивност. Виталността ни е следствие не е субстанция. Това значи че фундамента на Балканският дух трябва да се търси другаде. Тук е и разликата между балканската позитивна и животоутвърждаваща виталност и шопенхауеровата песимистична представа за волята, по немски тъмна и застрашаваща, която естествено преминава в отричащата живота, егоистична воля за мощ. Нашата Виталност е жаждата за живот. За Шопенхауеровата отвлечена филосфия волята е субстанцията на битието.

Но Виталността не бива да се постулира като субстанция и от нея да се извежда всичко, субстанцията е само една, това е абсолюта-Бог. Нашият балкански дух е як като столетен дъб и простодушен като балканският селянин. Има две основни понятия във философското умозрение на славянина на Балканите това са Волята и Правдата, Волята това е съчетанието на сила и свобода. Волността на балканският дух си комуникира със неговата широта. А Правдата това е законът на битието ни. Правдата е съчетание на истина и справедливост. Метафорично изразен Тюмусът взема образа на Душа-Балкан - дива и чорлава, горда и силна, едновременно хаотична и благородна, волна и земна, дълбока и опианена, тежка и носталгична. Тя е борбена, многострадална и затова опитна, помъдряла. Народа казва да прави «каквото ти душа сака» и това е определението му за свобода и щастие. Тюмуса действа по свой тертип, той недисциплиниран, не желае да се подчини, индивидуалист е, може би сме били за това толкова дълго под робство. Накрая да повторим очевидното, Балканеца е тежък и чепат характер. Широтата е друга съществена черта на славяно-балканският дух.

Балканеца е широка душа, нашата широта идва от нашата древност. Нашия живот е всичко друго, но не и постен, безвкусен. Ние сме полуезичници, все още сме варвари. Виталността ни е много силна, но хаотична.

Широкодушието е категория етическа, естетическа и екзистенциална. Това е обективна категория на субективен опит. Широкодушие е възможността да приемеш и прегърнеш страданието, за да имаш възможност да го осмислиш и да го победиш. А чрез него да израснеш, да се усъвършенстваш, да станеш по-силен. Но дори без да разсъждаваш за него, прозрението за смисъла му да те осени. Само така чрез страданието ще може да се освободи духът от тленните окови. Мъката не е само индивидуална. Широкодушие е способността да надмогнеш себе си, да забравиш за себе си в името на общото, на голямото и великото, така и ти се превръщаш в широк и голям, но без да губиш връзката си със земното, с малкото и слабото, без да се извисяваш толкова много, че да станеш чужд на обикновенното, на малките хорица, които имат нужда от теб, това е разликата между широкото сърце и величието, величието понякога е доста студено и високомерно. Величието се огражда със стени.

А балканското широкодушие намира своят най-велик израз в образа на Апостола – Васил Левски, за който Ботев в писмото си до Киро Тулешков от 1868 г е писал

„Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и си весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности …”

А народният ни поет Вазов още в началото на своята ода за Левски допълва:

Манастирът тесен за мойта душа е.

И продължава

Думите му бяха и прости и кратки,

пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,

кат за една ближна обща веселба,

часът на която беше неизвестен;

изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,

участник да стане във подвига свят;

всяк един слушател беше му и брат.

Ето това найстина е най-лаконичния и ясен израз на широкодушието.

Балканският дух е суров и простонароден. Чрез своята виталност Тумусът е истински, пълнокръвен. Той се опиянява от живота, изпитва неистова радост от живота. Балканският дух приема всичко в себе си и доброто и лошото и оцелява защото е широк. Балканския дух има свой ритъм, той пулсира неравноделно, набъбва, набира енергия и енергията избухва, претворява се в действие и емоции така духът се разтваря и поглъща всичко около него след това затихва, и отново цикълът се повтаря.

Балканската душа прегръща своята орист, болката, защото страданието е солта на живота. Душата на балканеца приема съдбата си и с широтата и величието на духа си преодолява личната си трагедия в името на другите.

На какво се основава нашето широкодушие? Ние намаме безкрайни земи като русите. Нямаме политическата и стопанска сила на Западът, но сме древни общества, а и славянската ни кръв ни облагородява с тази положителна черта. Ние не сме космополити като големите нации, нашата широта е друга. Американците са широко скроени, но студени и пресметливи, ние сме диви и сурови. Нашата широта иде от древните ни корени.

Балканският ДУХ както казахме е хедонистичен, епикуреиски дух. Нека допълним. Той е пантейст, оживотворява и възвисява природата, търси от нея закрила и мъдрост, емоционален е и полуезичник, не е рационален, както западният дух, в смисъл на отвлечен и студен, защото рационалното начало по наше разбиране е абстрактно, сложно, теоретично и ограничено, Но Тюмуса също така не е ирационален, в смисъл на тъмен и неясен, като източният човек, т.е. безмислено отвлечен и объркан, а е реалистичен и практичен търси конкретното, стъпил е здраво на земята. Тюмусът се радва на хубавия живот, но познава и страданието, а най-важен за него е опита. Балканският дух сякаш се слива със страданието, отваря се за света защото до скоро е бил затворен от съдбата. Понякога се появява желанието цял да се разтвори, да се пръсне от любов, от радостно опиянение и същевременно от мъка. “Вино и жени” това е девиза на балканеца прекрасно уловен от Кирил Христов. Той оживотворява и възвисява природата, търси от нея закрила и мъдрост. Всички балканци носят богата емоционалност.

В Пантеизмът на Балканите се е запазила онази близка връзка с природата характерна за първобитните езически народи. Балканеца подобно на източния славянин, русина или украйнеца чувства природата като майка и сестра.

Тумусът е езически и земен, неговата духовност се състой в одухотворяване на материята и приземяване на духовното, за да стане по близко до човека. Може да е хаотичен и недисциплиниран външно, но вътрешно е силен и монолитен следваш собствената си воля и логика(закон).Той се раздава, но и взема с пълни шепи от живота. Обича и следва естествеността.

Същността ни да повторя е дионистична, пантейстична, емоционална, нерационална в смисъл че ние не сме теоретици на живота, а го живеем, нямаме абстрактното мислене на немците, не сме педантични и студени като тях, не сме и ирационални като източните народи, в смисъла на неясни, тъмни, безмислено отвлечени. Нашия народ е практичен и реалистичен, търси силните и сигурни съдържания на реалността, и нейната емоционална наситеност. Това което е близко, което може да се докосне и почувства, то е реалното за нас.

Трябва да поговорим и относно Структурата на Тюмуса. Не мисля че Тюмуса е изцияло метафизична същност, той съчетава физични и исторически явления, които също определят неговия характер. Тюмусът е синтез на езическа енергия и христианска упоритост, постоянство и наивност. Кои са съставните елементи на балканския дух: Това са Византийският елемент т.е. елинизмът и християнството, Славянство и също така монголският или тюркски елемент, т.е. номадизмът, част от който са прабългарите. Номади в началото са прабългарите и аварите след това идват маджарите и накрая турците. Важен елемент идва от Изтокът(Исляма). Балканския дух е обвян много с илно от изтока. Това вече не може да бъде заличено. Да обобщя трите основни елемента макар и неподредени хронологически са: Византизъм, Османизъм. и Славянство

Византизмът не е само елинизъм и православие, но е представител на всички древни, коренни етноси, автохтонното население, населявало балканите, това са траките с орфейзмът, илирите, даките, във византизмът е инкорпорирана и римската(латинска) идея. Така че византизмът в своя начален вариант е точно това. Метаморфоза на Римската идея в условията на Изтока.

Вторият елемент, османизмът, това е тюркизъм, номадизъм и ислям. А освен това присъстват и други култури на Изтокът семитството и персийската култура, скитите. Това са генетичните корени на нашият дух. От останалите елементи за споменаване е латинският елемент, към който са причастни албанците и румънците. Така че В БАЛКАНСКИЯ ДУХ трябва да се вземат предвид и трите основни елемента.

Всеки от тях си има свои характеристики и влияе по свой начин на балканският дух. Какво може да се каже по нататък за Елементите на балканският дух. Третият елемент - Славянството, с неговият паганизъм и езичество. Това е светъл и миролюбив народ, носителят на любовта, според някой български езотерични учения именно славянството ще ни поведе към новата култура на Водолея.

Славянството това е светлия елемент. Славянството е въплътило правдата, което значи справедливост, истина, мир и любов. Мекотата и любовта са иманентни на славянският дух. Европейската част в геополитически аспект. Византизма това е ред, суров, сковаващ, но и дисциплиниращ ред, християнска дисциплина, от която славянската мека и разпиляваща се чувствителност има нужда. Деспотизма е завладял византийския дух. Но в основата на този дух са положени гръцката мисловност(логоса) римската воля за величие и власт и християнския (схоластичен) дух. Туранския, тюркския елемент е последния фактор за формирането на Балканския дух, това е стихийната азиатска мощ, това са силите на хаоса, стегнати във здравия деспотичен степен ред, но също, това е й степният, свободен дух. Ето още едно противоречие, деспотизъм и свобода. Деспотични като форма, свободни като духовна същност. Туранският елемент това е волята. Дънов потвърждава: “У българина има примес на монголска, гръцка и римска кръв” Това е потвърждение за трите елемента, който установих в балканският дух, монголското това е туранският елемент според Дънов “ Монголските типове са напълно консервативни” Той говори и за “гръцка и римска кръв” това е византийският елемент, за него Дънов казва че носи смелостта в нашият дух. За българите твърди, че в тях има много разрушителна енергия, но те са активни. “Западните народи достигнаха кулминационната точка на своето развитие” казва още Дънов, а след това “славяните от сега ще цъфтят и връзват” Дънов характеризира така Запада “У западните народи изобщо умът е развит” т.е. разумът е водещият елемент на Западът, там всичко се рационализира, а това умъртвява животът. У славяните- казва Дънов- “са развити чувствата, сърцето”и още “Славяните сега носят силите на душата любовта, те са хора на човеколюбието, те носят културата на братството” за тази култура на братството ще трябва да си поговорим повече друг път, според един френски мислител, (Жак Атали) който изхожда от френските културни ценности, до сега в човешката история са правени опити да се реализират идеите на Свободата, във френската революция и широко проповядвана от англо-американските либерали, и Равенството във Октомврийската социалистическа революция. Французинът смята, че е дошло време да се реализират идеите на братството, които той нарича - новата утопия, която ще съчетае идеите за свободата и равенството.

Ще спрем до тук. В тази статия не може да се изрази изцяло какво представлява балканският дух- Тюмуса, това не е и целта ни тук. Аз исках просто да повдигна някой въпроси относно балканският дух. Да начертая първите щрихи за неговото разбиране. Да направя първите крачки към учението за Тюмуса, което намирам за толкова важно и необходимо за разбирането на балкано-българските специфики. Това е една работа в областта на народоведческото дирене започната от такива големи имена като Иван Хаджийски и Найден Шейтанов. И специално Найден Шейтанов, към който аз се чувствам по близък и имам желанието да продължа неговите търсения. Но това ще е задача за едни бъдещи проучвания.

Автор: Димитър Филипов - софиста.