В гърдите ми се накълбява мрак.

Върти се като ураганен вятър.

По жилите ми нажежен живак

се спуска, като побеснял се мята.

И аз съм звяр, чудовищен вампир.

През погледа ми гледа сатаната.

Това е мощ, но без душевен мир,

а той е нужен много за душата.

И тръгвам във нощта със цел, без път,

настръхнал и опиянен от сила.

И жаден за невинна, сочна плът,

останала сама и без закрила.

Аз предусещам страстните молби

за милост, но спасител не открила,

поглъщам я, оставаме сами,

а тя разбира, че се е спасила.