Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2013 19:23 - Философия на Историята
Автор: sofist Категория: История   
Прочетен: 1769 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.01.2014 15:45


image

Предстои ни, в една серия от статии, които се подготвят да отправим поглед назад в човешката история, за едно пътуване, което ще разгърне пред нас панорама на човешката драма през времето. Надявам се че това пътуване ще повдигне поне мъничко завесата пред отговорите на въпроси вълнували най-големите умове на човечеството и все още засягащи съвременният човек, които вероятно интересуват и някой от вас читателите на тази статия. Въпроси като има ли смисъл в това което ни се случва? Дали живота ни се ръководи според някакви закономерности или е подчинен на сляпата случайност или на нашата свободна воля? Кои сме ние? Защо е такава съдбата ни? Какво да се прави, за да се справим с проблемите си и да продължим развитието си напред? Това пътуване, както го наричам, е един разказ за миналото, среща с великите представители на човешкият род, за да си припомним техните дела и мисли, от които можем и трябва да се поучим. Така пред нас безмълвно изникват образите на великите хора от миналото и те като нас са се опитвали да си отговорят на тези въпроси и да действат съобразно отговорите. И когато през пелената на времето гледаме техните безмълвни ликове от старите снимки, понякога имаме чувството, че те се опитват да ни кажат нещо, но как да чуем техният глас. Как да вникнем в изгубеното битие?

Текста, който следва трябва да се приеме повече за ескиз. Това са лични изводи и мисли, даващи обща представа за дисциплината Философия на историята, а не изследване задълбочаващо се по конкретен въпрос. Той предстои да бъде разширен и допълван. Мотивацията ми в случая е следната - интереса към историята в България винаги е бил голям. Историята предсталява поле на нестихващи идеологически битки на паметта. Но същевременно философското осмисляне на историята в България основано на солидна принципна база и изграждащо се във самостоятелна и ярка философско историческа концепция е меко казано анемично на фона на интереса, който се проявява към историческата наука и свързаните с нея политически аспирации. Така че, едно такова въведение в историофоската проблематика има своято място и според мен може да бъде доста полезо, като се надявам то да намери своята аудитория и последователи. За начало може би трябва да започнем с отговора на най-необходимия, базовият въпрос:

Какво е Историята?

На пръв поглед отговора на този въпрос изглежда лесен, но като се опитаме да отговорим излиза, че не можем да дадем достатъчно изчерпателен отговор, сякаш нещо постоянно ни се изплъзва. Всъщност така е със всяко едно определение. То винаги не е достатъчно изчерпателно винаги има нещо недоизказано, но подразбиращо се от само себе си. Аз наричам това препятствие пред познавателният ни стремеж – Акеруктос, което идва от древногръцки и описва гносеологическата невъзможност да се изчерпи реалността на обекта, която е безгранична и мистична по природа.

Затова аз няма да претендирам за изчерпателност, просто ще нахвърля едно възможно разбиране за предмета, който ни интересува. Преди всичко искам да разделя понятието „история” така както се разбира във всекидневната употреба на две отделни, различни по насоченост значения.

Когато говорим за историята може да схващаме тази дума двуяко. Можем да я разглеждаме като исторография т.е. като записана човешка памет, като познание, или като минало един вид като вкаменен процес, отпечатък във времето според Платон.

Историята като наука, ако схващаме това понятие в един по широк смисъл, а не в тесните рамки на точните науки, е специфична сфера от човешкото познание, която ни носи информация за нашият произход, за причините и събитията довели до настоящото ни положение. Историята е интересна наука, понеже има общи черти с изкуството, всъщност и до сега сред определени мислители има спор наука ли е тя или изкуство. Защото тя трябва да ни учи и поучава, а същевременно ни въздейства и заразява с идеи и емоции.

Според същата тази делнична употреба, история се нарича всеки един наратив, разказ за нещо случило се, с други думи всяко едно развитие от един начален, неподвижен, застинал, сингулярен момент, нулева точка, ядро, монада. Всяко едно разгръщане на неподвижното в подвижно. Развитието, действието, случващото се движение това е историята. И понеже всичко в нашият живот е движение, непрестанна промяна целият ни живот принадлежи на историята.

Историята също така е близка до епоса. Също като него тя разказва за голямото, героичното и великото. Не случайно Клио е муза и на историята и на епоса, а и това обвързва историята с литературата. Връзка, която не може да бъде разрушена, но доста често е накърнявана от скучни и посредствени автори, превръщащи вдъхновяващата историческа реалност в учебникарска баналност. Историята ако използвам метафора, за да изразя специфичното си отношение е тайнство и храм, който крие съкровищата на времето, а когато ние поискаме да проникнем в тайните на времето, да познаем историческото, ние сякаш не можем да минем без Метафизика. Това е така, уважаеми читателю, понеже в опита си да познаем отминалото, ние се отдалечаваме от отсамното, от нашето познато време и се отправяме към отвъдното, към онова, което е било. Така че, когато сме в досег с историческото, ние усещаме хладният повей на смъртта, и се докосваме до неща, над които владее Небитието, понеже искаме да ги извикаме за живот. Така че, прав е руският мислител Фьодоров, когато казва, че Историята е Възкресение. Затова за истинският историк, с философска нагласа, историята е  като свещенодействие и магия.

Представете си тези непреривни, загадъчни движения на историчесските процеси, преходи на големи човешки множества, основаване на градове, изграждане на държави в опостушителни войни и революции или процъвтяващи в мир и  завоевания. Империи, които се раждат и загиват през големи промеждутъци от време, огромни периоди наречени епохи, велики личности, герои или злодеи,  които променят и движат историята и малки, незабележими, милиарди човешки индивиди, които се радват и страдат движейки се сляпо в необозримото бъдеще. Представете си създаването на грандиозните структури наречени цивилизации и тяхното разпадане. Колко работа е била извършена преди нас и колко знание е потънало в пепелищата на времето.

Това е цялото човешко минало, всичко преживяно от човечеството, от както човек е излязъл от фазата на своето животинско съществуване и е поел по пътя на самоусъвършенстването и прогреса. Няма нищо недостойно, в този смисъл за историческо познание. Всичко е важно. Всеки факт е необходим. Всеки факт е значещ, носещ смисъл. Дори и дрехите, които носите в момента, вещите, които ползвате, книгите, които четете, Дори и отпадъците, които изхвърляте, някой ден в бъдещето, ще имат значение.

 

Какво е Философия на Историята

 

Но ако се обърнем назад към миналото и се опитаме да открием неговият смисъл. Потърсим някакви закономерности на историческият процес, или общи модели, запитаме се за обективността и достоверността на историческото познание. То тогава ние минаваме в една друга сфера, свързана с историята, наречена философия на историята или в един по-тесен смисъл историософия.

Енциклопедично погледнато Философията на историята се ражда като понятие в ума на Волтер, но като умозрителна установка, като стремеж да се вникне в смисъла на събитията, да се открие дори божия план тя съществува доста по отдавна. Нея може да я срещнем още в Библията. Според оригиналният руски философ Бердяев тя е откритие на еврейският дух. Философия на историята има в писанията на св. Августин Блаженни, обаче систематично - като наука, ако може така да се каже тя започва да се развива с Хердер и най-вече от Хегел насам, който дори има цикъл лекции озаглавени Философия на Историята. Удивителна е историята на тяхното създаване. Те не са писани от самият Хегел а представляват конспектиран текст на неговите лекции пред студентската аудитория и са съставени от неговите ученици и последователи в памет на великият им учител.

Георг Хегел се прославя не само с науката Диалектика, която създава, но с курса лекции по Философия на историята, с който в началото на XIX век за пръв път в западната мисъл съединил философията и историята. В него била разработена концепцията за разумността на световно историческият процес. Това е фактически първата цялостна и философски обоснована концепция за хода на всемирната история. Там Хегел твърдял:

"Единствената мисъл, която носи със себе си философията, се явява простата мисъл, че разума господства в света, следователно световно-историческият процес се извършва разумно. Ето това убеждение и разбиране се явява предпоставка по отношение на историята като такава въобще."

Беше споменато, че и преди Хегел съществуват идеи в тази област и дори доста сериозни опити да се изгради някаква система. Като се започне още с Библията, премине се през философията на Античността, да споменем само идеите на Аристотел за закономерната смяна на политическите системи, минем през идеята на св. Августин за двата града и се стигне до италианецът Джанбатиста Вико, издал своето най-значимо произведение "Основи на новата наука за общата природа на нациите" през 1725 г,  той има много сериозна заслуга за установяването на тази философска дисциплина. Голям интерес към Философията на Историята се заражда в епохата на Великата френска революция. Самият термин, както беше споменато ни е даден от Волтер, но неговата философия на историята се явява просто съвкупност от разнородни разсъждения върху световната история, без систематично теоретическо обосноваване за тяхната необходимост и правомерност. И без единна философска  парадигма на неговите идеи.

Разгърната аргументация на различието между описателната история като просто знание на фактите и теоретическата реконструкция на историческият процес осъществил Ж. Ж. Русо. Но още до него Джанбатиста Вико, отделил вечната идеална история, постижима чрез новата наука, от емпиричната история на разните народи.

На материалистическа основа философията на историята разработва Карл Маркс. През XX век голям принос към този отрасъл е внесен от Н. Бердяев, К. Яспес, Р. Арон. Едни от най известните трактовки на философията на историята правят А. Тойнби и У Ростоу.

Съвременната философия на историята е относително самостоятелна област на философските знания, която е посветена на осмислянето на качественото своеобразие на развитието на обществото и неговото различие от природата. В крайна сметка може обобщено да се определят основните проблеми които философията на историята разглежда. Те са:

 

- Методиката и Границите на Историческото познание, това може да се определи като гносеология на Историческото. Това е полето на т.нар Критическа Философия на историята.

 

- Закономерностите и Движещата сила на историята, част от този въпрос е и търсенето, ако може така да го определим, на исторически атом, т.е. достатачна единица на историческо изследване. Тук е и въпросът за Прогреса. Това е един вид Метафизиката и Онтологията на Историята.

- Въпросът за Времето. Критерии за историческите периодизации.

- Не на последно място, а според мен и най-съществен е въпросът за Смисъла и целта на историята, като тук влиза и изседване на съдбата на човека и човечеството.

 

Трябва да обърнем внимание на това че сред авторите няма единство на мненията нито по един от въпросите които се разглеждат във философията на историята. Гледните точки са до толкова различни че могат да се разглеждат по скоро като противоположни и конкурентни от колкото да се допълнят един друг. Така някой философи признават историческите закони а други не. Ред философи смятат че историята има смисъл, други обаче смятат че това не е така и дори няма как да търсим смисъл в нея. Благодарение на каква движеща сила се извършва историческият процес? И на този въпрос разни философи дават най различни отговори.

И отново погледнато от благородната перспектива на образователната потребност, философията на историята може да се раздели на две Критическа и Спекулативна философия на историята. Критическата философия на историята изследва методите на историческо познание, доколко те са обективни и научни, доколко дават достоверно познание. Разглежда достоверността и верифицуемостта на историческото познание този клон на философията на историята съществува като дял на историографията.

Другата от насоките на  Философията на историята се занимава свъпроси от метафизичен характер касаещи историческият процес, за по кратко за този дял от Философията на историята ще възприемем наименованието Историософия, това е термин въведен от Гершом Шолем евреиски философ, историк и мистик, роден в Германия, но емигрирал в Палестина през 1923 г. Историософията по мое виждане е опит за вникване в същността и смисъла на отминалите събития. Един вид търсене на божията промисъл. А по друг начин казано търсене на общи модели, матрици на човешкият опит, чрез който би могло да се предвиди и бъдещото развитие. Откриването на механизмите и закономерностите на историческият процес е една производна на първата цел и всичко това може да се обобщи като Историософия, която е извън историографията като наука и може да се определи като спекулативен опит на човешкият разум. Така отново повторихме основните изследвани от Философията на историята области и проблеми който споменахме по-горе. В крайна сметка Хегел обобщава че: "философията на историята не е нищо друго освен ... мислещо разглеждане" на историята.

Понеже вече въведохме двата основни компонента на това, за което говорим Искам да отделя малко мнимание на разликата която виждам между Историята и Историософията, А Между тях според мен има значителна разлика, която трябва да отчетем. Ако видим Историята по неината същност като несъвършенното и непълно човешко знание, то исторософията е опит за нейното поправяне. Ако историята е човешкото, ограниченото от обстоятелствата познание, то историософията е опита за допълването на човешкото историческо познание, търсенето на целостта, на божественото. Т.е. според тази наша представа Историософията противоречи на Историята и дори се бори с нея. Затова историософията такава каквато я виждам е призвана да съпътства историческата наука, но да бъде независима от нея.

Обобщение

            И така ако трябва да обобщим критическата философия на историята се занимава с историческата истина, с възможностите за историческо познание, с обективността на познатото, верифицуемостта на фактите От друга страна Спекулативната Философия на историята, т.е. Историософията, пък се занимава най-общо със смисъла, целта или движещата сила на историята, наличието или не на съдба, предопределение зададено от Бог или някаква Висша сила. Всичко това може да се вземе под общ знаменател като нещо външно на историческият процес или с други думи казано - метафизично, дори и смисъла тук се задава или признава от вън, от някаква незамна сила. Докато закономерностите или някакви връзки между явленията, моделите и формите на историческото са вътрешното съдържание на историята, но пък те са в зависимост от външното, понеже именно наличието на някаква външна сила узаконява закономерностите, дава им сила, легитимира ги, в противен случай те не биха имали сила, не биха съществували. Т.е. ако има закон, трябва да има и сила, която да го даде. Така че първично е външното, метафизичното. И на всичко това противостои допускането за свободата в Историята или поне за свободата на човешката воля, което е частен случай на въпроса за свободата, това е виждането, че всичко в историята е спонтанно, стихийно, дали е възможно такова битие? Ето го главният въпрос, главният проблем, главната дилема на Историософията Това е дилемата - Свобода или Съдба. А този проблем може да се сведе до един по генерален, всичко казано до тук може да се обобщи до едно главно търсене през всички епохи и от всички изследователи, надарени с търсещ и неспокоен дух, всички те са търсели вечното, абсолютното, съвършенното в нашият преходен и несъвършен живот, а тези който са се обръщали към Историята за да намерят Абсолютното там ние наричаме Историософи.

 Автор. Димитър Филипов






Гласувай:
1
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sofist
Категория: Други
Прочетен: 40349
Постинги: 59
Коментари: 66
Гласове: 116
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930