Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2015 20:32 - Характеристика и Същност на Балканският федерализъм
Автор: sofist Категория: История   
Прочетен: 1611 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Минаваме направо към въпроса. Ще се върнем към една позабравена идея, която носи в себе си огромен потенциал, потенциал разбиран от нашите възрожденци и прокламиран от най-изтъкнатите представители на българският и балканският елит до 1944, че и малко след това преди конюнктурните необходимости да сложат кръст на нейните перспективи до момента. Това е идеята за балканска федерация. Сред личностите, които са симпатизирали и работили за идеята в България са хора като Любен Каравелов и Васил Левски, Захари Стоянов, също и Тодор Влайков, Найчо Цанов от страна на Радикал-демократическата партия, която е включила федеративната идея в своята програма, това са широките социалисти на Янко Сакъзов и разбира се тесните социалисти на Димитър Благоев които са толкова активни в подкрепа на идеята, че в обществената памет партията им и до ден днешен остава тясно свързана с федеративната идея, като това води до крайно заблуждаващото разбиране, че идеята за балканска федерация е комунистическа идея, тъй като не се отчита много по-широкият обхват и популярността, която е имала федеративната идея в обществото ни по онова време, сред най-различни по социална и идеина принадлежност слоеве на населението. Съпричастни към федеративният замисъл са били и земеделците на Александър Стамболийски, че дори и хора като Александър Цанков, който на младини се е отличавал с леви убеждения и пише брошурата "Македонският въпрос и Балканският съюз", в която говори за необходимостта от съюз на Балканите и големият български оратор Никола Генадиев от Народнолибералната партия, който не един път се е изказвал от трибуната на народното събрание в полза на федеративната идея.
Идеята за балкански сговор в противовес на слабостта и неуредиците в Балканските държави, съществува одавна, още от средновековието. Идеята за балканско единство е може би най-градивната идея зародила се в недрата на балканските общности като резултат от съчетанието на исторически условия възникнали на балканите. Тази идея е плод на собствения ни духовен път, тя е квинтесенцията на духовния ни опит родил се в мътнилото на горчивата ни балканска орис. Друг е въпросът кога и как върху тази идейна настройка на балканските християни се наслагват модерните повеи на новото време, хуманизмът на Ренесанса със своите новаторски ценности, рационализмът на просвещението и Западноевропейският предивсичко немски романтизъм, зародил се като реакция на механизиращия човешката душевност просвещенски разум. Всички тези противоречиви тенденции нахлуват в битието на патриархалният балкански християнин и преобръщат целия му живот. Те формират светогледи ваят личности и дори предопределят цели исторически епохи. Но въпреки това в основата на всичко онова родило се в съприкосновението с новата западноевропейска духовност стой изконият балкански дух. Всичко това не може да бъде заличено. То е останало в нас, безспорно е въздействало върху формирането на новото.
От средновековието на сам територията на Балканския полуостров е била арена на най-различни конфликти. Породени по политически, етнически, религиозни и други причини. Балканите са съсредоточие на голямо религиозно и етническо разнообразие и въпреки това винаги тук са съществували интеграционни  тенденции и усилия на различни политически ръководители по примера даван от миналото на балкански полуостров да обединят тази територия в рамките на една държава, виждайки в това най-добрата възможност те да се развиват възходящо и да бъдат конкорентни и равни на съществуващите редом с тях мощни държави и империи. 
В историческото си развитие балканските народи са встъпвали в сложни взаимоотношения, влизали са в противоречия както по между си така и с народи от други културно-исторически области. Като тези непресъхващи взаимни влияния, така и сходството в обществените процеси, породено от подобна историческа участ са довели до множество традиционно подържани типове отношения и представи, които намират израз във връзките между отделните балкански народи и отношението им към света. 
От 14 в. Балканския полуостров попада във владение на Османската империя, обединяването на етнически разнородния полуостров  във една огромна ислямска държава, реализирало впрочем в полза на османските турци от векове лелеяните стремления на християните за единство, което води обективно до изравняване на социално-икономическото положение на покорените народи, а  принадлежността към византийската общност и “южнославянската етническа близост на по-голямата част от тях, съвпадането на тенденции в социалноикономическото, вътрешнополитическото и културното развитие и характерологичните особености на балканската наро-допсихология нерядко поставят на дневен ред въпроса за тяхното държавнополитическо обединение. Във фокуса на неговите различни идейни проекти най-често се появява федерацията.”
 Според М. Лалков “Идеята за обединение на балканските народи и държави под формата на федерация и конфедерация битува в политическата мисловност на Европейския югоизток от края на XVIII в. Оттук насетне два основни фактора определят нейните последователни възраждания и опити за практическа реализация:
традиционният рефлекс в националната политика и политическата психология на малките народи, които съ зират в междудържавното обединение най-сериозната гаранция за устойчивост в превратностите на междудър- жавните отношения и залог за успешен отпор срещу за воевателните намерения на големите държави; съзнанието, че федерацията или конфедерацията мо гат да се окажат ключ за разрешаването на сложни об щобалкански и вътрешнодържавни проблеми, да сне мат от историческата сцена национални и териториал ни спорове с постоянен конфликтен заряд.” Така че балканските дейци възприемат идеята за обединение от една страна като средство за решаване на настоящите общи за всички проблеми, от друга като най-добрия шанс за бъдещо развитие на балканските общества. В съзнанието на възрожденския деец най-прогресивна форма на материализация на стремежите на всички балкански общности за независимост и прогресивно развитие се явява федерацията.
Нека да се опитаме да задълбочим малко познанието относно федеративната идея на балканите. Съсредоточавайки нашето внимание преди всичко върху задачата да дадем определение на това което наричаме балкански федерализъм акцентувайки по този начин върху динамизмът, развитието и практическите измерения, които взема идеята или проекта за балканска федерация.
Има разлика между изразите Идеята или проект за Балканска федерация, федеративна идея на Балканите и термина Балкански федерализъм. Използването на израза идея за федерация, внушава нещо единично, някакъв определен и ограничен във времето и пространството факт, прецедент, събитие, докато израза Балкански федерализъм предполага процес, движение, т.е. Взаимосвързани идеи, личности и събития. Израза, понятието за Федеративна идея на Балканите е градивен елемент на понятието балкански федерализъм, второто понятие е по-обширно и включва в себе си първото. Казано по друг начин термините концепция, идея, визия, проект, план. Всички те визират чисто интелектуалният, леко отвлечен, абстрактен или дори утопически характер на това, за което говорим. Нещо което стой само в ума. Докато термина балкански федерализъм от своя страна акцентува върху движението, действието, практиката затова той е по-подходящ за нашите цели и за явлението, което описваме.
За да си изясним по задълбочено понятието балкански федерализъм нека да го разложим на съставните му части и да ги разгледаме по отделно, ако разделим термина Балканска федерация на двете му основни части, ще получим понятията: Балкани и федерация. 
Какво са Балканите, това е преди всичко, територия натоварена със символни значения и исторически обременености, земя която е неразделна част от Европа, като географско пониятие това е един от полуостровите на Европа, вторият по големина и най-сложният и многозначителен като същност, на Балканите освен това се ражда самото понятие за Европа и съвсем не е клише да се повтори формулата, че Балканите са люлката на Европа, за съжаление към тях се пришиват и други определения като барутният погреб и дъното или клоаката на Европа, отношението към тях често е унизително и омаловажаващо. Балканите вървят заедно с термина балканизация, а той означава разпокъсване и невъзможност за конструктивно съглашение на различни, общности, групи и народи и техните гледни точки и интереси. Още много може да се говори за Балканите, затова нека накратко очертаем и другата част от определението
Федерализмът произтича от понятието за федерация. Най основно той представлява разделение на властите, разделение по вертикалата, за разлика от разделение по хоризонталата въведено от Монтескьо, т.е. разделението на трите власти, съдебна, законодателна и изпълнителна федеративното разделение на властите е деление на властта на централна и местни. Така или иначе обаче федерализмът е неразривно свързан с демокрацията. Това неизменно се признава от всички автори, дори и от българските адепти на федеративната идея. Неговият генезис може да се вземе от просвещенската традиция в Европа, но корените му водят още по далеч във времето в Античността и христианските традиции в Европа. Федерализмът е тясно свързан с договорността. 
Тук е момента да обърнем внимане на един интересен аспект на федерализмът и по-специално балканският федерализъм като израз на цивилизационна, фундаментална политика. основаваща се на консервативните традиционни ценности и надграждаща над тях. В този смисъл балканският федерализъм служи като агент на процеса на изграждане на идентичност. Затова може да обобщим че Федерализмът върви по пътя на локалната цивилизация на базата на която е изграден и на чието съхранение и развитие служи, това е път към фундаменталните ценности, федерализмът се явява защитният инстинкт на цивилизацията. Хората се обединяват, за да се защитят или за да победят, обединяват се на базата на общи ценности или на общи интереси, а най-добре и на двете. И в крайна сметка ако си послужим с едно понятие на Хънтингтън може да кажем че Федерализмът е индигенизация, т.е. служи за възраждане на локалните култури и традиционна цивилизация
И така стигаме до ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, можем да кажем че 
Федерализмът на Балканите е сложно и многопластово явления съчетало в себе си историческа памет, традиции и модерни  идеи  проникващи от прогресиращия Запад. Като политическа тенденция федерализма проявява противоречиви аспекти на империализъм или антиимпериализъм в зависимост от това на чия политика служи. Затова трудно може да се определи политическата същност на балканския федерализъм наблюдаваме сложното преплитане на иначе несъвместими тенденции. В него се съчетават и си съперничат чистия федерализъм проповядван най-често от представители на нации в неравноправно положение като харватите и българите и великодържавие отстояван като официална политика от правителствата на ново създалите се малки балкански държави.  
За да уточним какво имаме предвид когато говорим за традиции и историческа памет ще кажем че тук става дума за опита от съвместното ни съществуваме който сме придобили в границите на Османската империя, който под напора на просвещението и новото време изкристализира в държавната доктрина на османизмът, а балканският федерализъм се явява като алтернативен идеен проект на подчинените христиански народи. Тук е също не забравения спомен за общото византийснко културно наслество на православните христиани, който може да се намери например в така наречените  оракули, които се срещат предимно в Гърция, но и из другите балкански христиански нации. 
Вижда се колко сложна и дискусионна е проблематиката на федеративната теория, тази сложност се пренася естествено и към методологическите аспекти на изследвания от нас феномен. Федерализмът в ново време възниква и се развива на протестанска почва за разлика от него Балканския федерализъм се развива в православни общества и то в много по-сложни условия при наличието на различни и антагонистични етнически групи и религии. И то при условията на едно ясно изразено национално подтисничество. Съобразно казаното до тук може да обърнем своето внимание към уточняване определението на явлението федерализъм развиващ се в условията на балканската действителност. Възползвайки се от оценките дадени от различни учени относно разглежданото от нас явление. Така например проф. Кръстьо Манчев ползва понятието федерализъм, за да изрази чрез него възгледите на някой балкански дейци като Леонидас Вулгарис от Гърция, Светозар Маркович от Сърбия и дейците на БРЦК от България, авторът определя балканския федерализъм като “концепция за съвместна обща борба на балканските народи срещу чуждото господство” или  като “концепция за решаване на балканските проблеми”, също и “като алтернатива на великодържавието” 3 Исотикът Иван Орманджиев, който има труд посветен на федеративната идея, характеризира идеята за Балканска федерация “като спасително средство за балканските народи от междудържавни съперничества и шовинистични междусъседски проявления.” Големият български балканист проф. Милчо Лалков, който между другото издава най-пълното и задълбочено изследване на балканският федерализъм, трудът "От надежда към разочарование" характеризира федеративния замисъл като едно от “съзидателните ядра” в историческото движение на идеите в балканския исторически и териториален периметър.”5 Той обаче почти не използва понятието федерализъм, той ползва израза федеративна идея. Определението на Лалков се доближава до нашето разбиране за балканският федерализъм като динамично, а не статично явление. Големият български славист и общественик Б.Йоцов на свой ред схваща федерализма в България като обществено движение базиращо се на ученията на Каравелов и Ботев. Историкът балканист Веселин Трайков от своя страна в статията си “Основни насоки в идеологическите течения на балканските националноосвободителни движения” характеризира федерализма като едно от идеологическите течения основано на идеята за балкански съюз, при това авторът разграничава във федерализма три основни течения, без да се взема предвид прото идеята за балканска солидарност на Ригас, първото е идеята за съюз изграден от горе, чрез официални споразумения между балакските държави, второто е на съюз организиран по демократичен път, т.е. от долу чрез действия на дейци излезли от народа и третото течение е представено от социалистическата мисъл на Балканите. Илия Конев говори за идеи-утопии визирайки две от тях “идеята за взаймност” и “идеята за държавно оформление на взаймността”, т.е. федеративната идея.  Тук е мястото, поради тясното преплитане на идеята за балкански съюз като временен стратегически  военнен съюз  необходим за решаването на конкретни политически проблеми и идеята за балканска федерация като устоичива държавна структура, с чисто теоретичен характер да се постави разграничителна линия между двете идеи, както и между акциите на различни политици и революционери обвързали имената си с тези идеи. От научна коректност е необходимо да се изтъкне, че причастието към едната идея не е условие за обвързване с другата. Раковски в светлината на казаното е типичен представител на идеята за балкански съюз, като с действията си е направил достатъчно за да не се нуждае това твърдение от разяснение, но същевременно никъде не е засвидетелствано негово изказване по отношение на балканска федерация. Затова е неправомерно неговото приобщаване към поддръжниците на федеративната идея, не е ясно дали Раковски е бил запознат с тази идея. Любен Каравелов обратно е ясно изразен и класически представител на федеративната идея в България, той има по този въпрос много статии, с който защитава идеята за федерация на балканските държави.
СЪЩНОСТ
По същество това е проект, концепция или визия за създаването на една голяма държава на балканите чрез обединяването на отделните малки балкански държави на федеративен принцип. Концепцията се явява повече общ неясен лозунг отколкото детайлно разработена визия и стратегия. С течение на времето към проекта се добавят нови идеи и виждания. С което идеята се задълбочава, убогатява и усложнява. Към нея обаче няма добре разрботена идеология, няма учение което да разяснява всички аспекти, да отговаря на въпросите относно федерализмът и да се занимава с решаване на теоретичните проблеми в тази област, затова идеята остава по скоро политически лозунг използван от политическите фигури.
Федеративната идея се отличава с няколко основни характеристики тя е освободителна, отбранителна и обединителна идея. Поскоро Либерална и Просвещенска по своята същност отколкото традиционалистка поне в началото. Антиосманска в първият етап на своето развитие през възраждането. Антимонархическа при социалистите.  Също така с добре изразен антимилитаристичен привкус в този смисъл борбата за Федерация е борба за мир. Тя освен това е Антиимпериалистическа - от там и лозунга Балканите за балканските народи. НО в този смисъл носи и някакви отенъци на ако можем да го наречем така регионален национализъм. Федеративната идея също така е с ярко изразен революционен характер по същността си. Това е твърде видимо още с нейната поява, но продължава да я характеризира, макар и в някой случай тази нейна революционност да проявява белези на отстъпление и кконформизъм, както се случва с представителите които са се присламчили по някакъв начин към властта като при радикал-демократите да речем и най-вече комунистическите партии на Балканите. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И така федеративната идея в многовековното си развитие взема различни форми и проявления, влиянието на нейната мащабност и стратегическа визия, дори и да не е непременно манифестирана, се усеща в мисленето на такива големите балкански лидери от мащаба на Ригас Велистинлис, Георги Раковски, Михаил III Обренович, Никола Пашич, Харилаос Трикупис, Йосип Брос Тито, Мустафа Кемал Ататюрк, Елефтериос Венизелос, Илия Гарашанин и Стефан Стамболов.
Какво трябва да представлява днес, за да е актуална идеята за балканска федерация. Как ще се впише тя в бъдещия свят и обединена Европа. Кои настоящи условия помагат и кои пречат за развитието на идеята. Това са въпросите на които симпатизантите на идеята трябва да дадът отговор. Как обаче тази идея кореспондира с реалното положение в България сега и може ли тя да е от помощ. Банално е да се повтаря колко е тежко положението в държавата ни в момента, по всички фронтове икономически, политически, социално, и демографски общата визия за тоталната деградация в нашата държава е повсеместна, идеята че България се е запътила към пропаста и причастността ни към така наречените европейски ценности и към ЕС изобщо не помагат това да се промени, дори до накъде влошават нещата. Възможно е разбира се лекарството което ни предлага ЕС да подейства сус  забавяне, но това не означава, че ние не трябва да се безпокоим за генералната линия, която е поело нашето общество и да се замисляме как да подпомогнем оздравителните действия. 
Така че отново трябва да се върнем към въпросът може ли федеративната идея ще бъде от помощ за оздравяването на обществото ни. Моят отговор на този въпрос е категорично позитивен. Първо тя ще ни даде ръководната, национална идея върху, която може да се построй националната ни доктрина и която да послужи за основа на месианското събуждане на народа ни, това ще мотивира действията ни, ще сплоти обществото ни, ще събури духът ни. Т.е. федеративната идея е мечтата от която имаме нужда точно днес, нишката на Ариадна, за която да се хванем, за да излезем от лабиринта на националното погиване.  



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sofist
Категория: Други
Прочетен: 91009
Постинги: 64
Коментари: 86
Гласове: 131
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031