Почти три месеца откак този нов за мен свят е отворил врати и аз - също като една Алиса, попаднала в страна на чудесата, се оглеждам и опитвам да науча тайните на играчките от памук и хартия. Още ми е много интересно, още има нещица, които ме изненадват - още се слисва Алиса и се радва на нови идеи и начини да икономи средства и материали. Последните ми играчки са изцяло от памук и хартия, като реших да опитам памука да оцветя предварително с боя за яйца. Бяха ми останали две капсули от Великден - жълто и синьо, затова боядисах само в тези цветове. ЛИчицата направих сама - не са много сполучливи, има какво да се желае в тази насока, доволна съм, че се справих без никакви молдове, полимерни глини и други скъпи материали. Изгледах стотици мастер-класове - времето ми отиваше главно да пробвам техники и дребни трикове и да избера и съчетая най-подходящите за себе си. Почти целия декември бях болна, половината месец нямах глас, но играта толкова ме беше погълнала, че не успях да обърна внимание на състоянието си и много се проточи това неприятно боледуване, но някак извън разположено - дните летят когато човек се потопи напълно в това, което прави. И така неусетно отлетяха празниците и януари превали...




Совичката е от папиемаше с тънко памучно покритие, девойката - изцяло от памук - лицето и също направих от памук - не особено сполучливо, макар да постигнах някакъв релеф - тук е заготовка - процесът е доста дълъг, защото всикчо трябва да се изсуши добре.




Птичката е изцяло памучна, няма основа от папиемаше, а за основата за мечето - освен станиол, използвах вълнени конци - това мече се оказа една от най-твърдите играчки, които направих изобщо, мисля си, че вълната е много по-подходяща за стягане на " мумията" вместо обикновения памучен конец, който използват по принцип майсториците на кукли.



Котаракът беше ново предизвикателство, правих го с хартиена основа от обикновена амбалажна хартия - така са правени най-старите памучни играчки от началото на двайсети век - вътрешността им е от много стегната хартия, омотана с памучен конец, отгоре - памучно папиемаше.




Много птички направих между големите играчки, всякакви шарени птички и сврачки...



Елхата ми беше съвсем малка, украсена само с ръчни играчки  ( тук птичките са изключение) - сложих я по Кoледа, в чест на пристигането на децата, още я държа за празничност, но ще я прибирам вече.





Този оранжев котак съм налепила отгоре със салфетка - излезе, че никак не е лесно да боядисваш вече готовата и изсушена чисто бяла играчка и търся алтернативни начини за постигане на плътен и траен цвятЛ


Последната седмица си поиграх да направя малкия принц - голям мерак ми беше  да пробвам, няма кой знае какви показни материали за него - едно видео успях да намеря, но моят опит е коренно различен...всъщност два опита вече - първият съвсем не ми хареса, лицето му е от памук, боядисвах го с водни бои - никак не съм доволна, намерих си гваш - досега не съм работила с такава боя, но се оказа по-плътна от водната и покрива по-добре играчките




Другият е с лице от хартия, което снех от кукленско лице - направих маска и изсуших, не е много гладко, но релефът е задоволителен. Дрехите му правих от памук, който боядисах и изсуших предварително - доста по-дълъг е процесът, но резултатът ме удовлетвори...донякъде



все още несръчни и поразместени личица, едно от които ми послужи за принца




Лисицата му е от папиемше



Добавям първия опит, който направих - един дядо Мраз ала 1976 година, изключително несръчен и тегав, правих го повече от две седмици, за глава има кратунка от тикваа - беше по октомврийско тиквено време и ме измъчи доста.




В ръцете му е мечето с вълнен вътък, което качих горе като заготовка.

Много ми харесва да се занимавам с тези играчки. Самият процес на изграждане е като магия, още повече материалите са чисти, естествени и съвсем обикновени - памук и хартия, лепило от картофено нишесте - него също издирвах поне месец, преди това работех с лепило С 200, малко тел за скелетите, а може и без тях, както се оказа, само хартия също върши нработа, но ако ще е кукла с ръчички и крачета е добре да е с каракас - така наричат теления скелет. Сега като си взех и гваш - бои на растителна основа, съвсем се успокоих, че реставрацията е тъкмо каквато трябва - има голям мегдан за пробване на техники и безгранично вихрене на фантазия. Заниманието е увлекателно и времеемко, измества всичките ми ежедневни задължения, което ме притеснява и всякак се опитвам да регулирам процеса, но е трудничко...

Напредваш много осезателно!
Малкият принц е мой:), но ми харесват и другите - птичетата, оранжевият котарак, Дядо Коледа...
Поздравявам те!

Има такива невероятни майсторици из мрежата, че просто дъхът ти спира - такова ниво са постигнали, повечето се занимават от години, някои вече по 30 - 40 години работят...Аз се опитвам да направя нещо, което мен да удовлетвори, сега харесвам птичкките, получават се. Куклите са по-капризни, напоследък успях с косите. Преди месец изобщо не ми минаваше през ум, че ще мога да направя прически от памук. И лица от хартия :)